Деветнадесет процента от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си, което е висок процент според европейските стандарти. Това каза Моника Робайо-Абрил, старши икономист в Световната банка, по време на представянето на основните изводи и предложения за реформи от оценката на бедността и равнопоставеността в България, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“ на Групата на Световната банка.  Според Робайо-Абрил в последните години има напредък по отношение на намаляването на бедността в страната, но той е неравномерен по отношение на региони и групи.  Тя се позова на статистически данни, според които 73 на сто от ромското население е в риск от изпадане в бедност и социално изключване. 94 на сто от тези домакинства имат и ниско образователно ниво, добави тя. По думите ѝ икономическият растеж не се разпределя равномерно към различните групи от населението, а подоходната бедност в България е най-високата в Европейския съюз.  27 на сто от децата са изправени пред риск от бедност и социално изключване, което е едно от най-високите нива в Съюза, а целта е до 2030 г. тази бедност сред децата да спадне до 12,7 на сто, което изисква сериозни усилия, каза Робайо-Абрил. Друга група, която е във висок риск от бедност и социално изключване, е тази на самотните възрастни хора - 39,7 на сто.  Наблюдава се разделение и по региони. В Северозапада и Централния северен регион около 20 на сто от населението е в риск от бедност. 20 общини са с 50 на сто бедност, уточни експертът.   Докладът на Световната банка сочи още, че ако дете се роди в бедно семейство, е малко вероятно да избегне бедност по-късно. При образованието пропуските започват рано - 21 на сто от децата под 3 години не ходят на детска градина, което е висок процент за страните в Европа и това може да засегне и участието на жените на пазара на труда, защото трябва да се грижат за децата си, разясни Робайо-Абрил. По думите ѝ намалява и степента на качеството на образованието, като в селските райони жителите са с нисък процент на висше образование. 13 на сто от работната сила в селските райони е с висше образование, което е много под средното в Европейския съюз.  Според доклада човешкият капитал в България показва най-ниските резултати в Европа. Детето, родено в България днес, се очаква да постигне 69 на сто от реалния си продуктивен потенциал, като основно проблемът е в образованието, каза експертът. Моника Робайо-Абрил акцентира също, че демографският спад, който се отразява на работната сила, не се случва еднакво в цялата страна, а засяга основно най-бедните региони, които губят своите работещи в трудоспособна възраст и това намалява данъчните проходи.