Намаляването на бедността в България не може да бъде отделено от зеления преход, а политиките в областта на заетостта, социалната защита и енергетиката трябва да се разработват съвместно. Това каза Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“. „Работните места, социалната защита и енергийната политика вече не могат да бъдат планирани поотделно. Това е едно от ясните заключения на оценката“, посочи Пелмар. Той подчерта значението на междуинституционалната координация и благодари на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката за съвместната работа по доклада. По думите му България има основания да отчита постигнатия напредък през последните близо две десетилетия, през които страната е достигнала статут на държава с високи доходи и се е присъединила към еврозоната. Бедността е намаляла значително, доходите са се повишили, а средната класа вече е най-голямата обществена група. Основен принос за този напредък имат икономическият растеж, трудовите доходи и пенсиите, отбеляза той. Пелмар обаче обърна внимание, че общите икономически показатели не отразяват еднакво условията на живот на всички граждани. Относителната бедност и неравенството в България остават сред най-високите в Европейския съюз, като някои семейства, населени места и региони не са се възползвали в еднаква степен от икономическия растеж. Той посочи, че възможностите на децата все още зависят от мястото, в което са родени. Сред групите, при които бедността и ограниченият достъп до възможности са концентрирани, са децата, възрастните хора, живеещи сами, и ромските общности. Регионалните различия също остават сериозно предизвикателство. Според Пелмар България е изправена пред важен избор за следващия етап от икономическото си развитие. Застаряващото и намаляващо население, недостигът на работна сила, променящите се изисквания към уменията и бюджетният натиск ще затруднят бъдещото сближаване с останалите европейски икономики. Зеленият преход ще промени разходите на домакинствата за енергия и транспорт и ще постави въпроса кой ще понесе тежестта от тези промени и кой ще се възползва от ползите, посочи той. Пелмар открои три основни извода от оценката. Първият е, че напредъкът в намаляването на бедността е реален и е постигнат благодарение на икономическия растеж, трудовите доходи и пенсиите. Вторият е, че този напредък е неравномерен и бедността остава концентрирана в определени региони и уязвими групи. Третият е необходимостта от нови инструменти за следващия етап на растежа. Сред препоръките той посочи инвестиции в умения и квалификация, създаване на условия официалната заетост да осигурява по-високи доходи от социалните помощи, укрепване на системата за социална защита и целенасочена подкрепа за домакинствата и регионите с най-големи потребности. „Българското предизвикателство не е само да расте по-бързо. Страната трябва да гарантира, че всеки регион и всяко семейство споделят ползите от растежа“, каза ръководителят на офиса на Световната банка. Той обърна внимание и на предстоящите решения, свързани с достъпността на енергията и транспорта, регионалните различия, системата за търговия с емисии ЕTS2, компенсациите и Социалния план за климата. По думите му добре разработените политики могат да защитят уязвимите домакинства, като същевременно подкрепят конкурентоспособността и икономическия растеж, докато неподходящите решения могат да задълбочат съществуващите неравенства. По отношение на енергийния сектор Пелмар подчерта, че енергийният преход е и въпрос на социална политика, тъй като начинът, по който се определя и насочва подкрепата, ще определи дали ползите от него ще достигнат до широк кръг от хора. За Министерството на труда и социалната политика основните изводи са свързани със заетостта, уменията, активирането на работната сила и социалното подпомагане. Добрите работни места остават най-устойчивият начин за излизане от бедността, а уменията и участието на пазара на труда ще имат още по-голямо значение с намаляването на работната сила, отбеляза той. Пелмар посочи, че работата на Световната банка е съсредоточена върху създаването на работни места чрез инвестиции в хора и инфраструктура, подобряване на условията за развитие на бизнеса и мобилизиране на частен капитал. В енергийния сектор институцията подкрепя преходи, съобразени с националните приоритети, които разширяват предлагането на енергия, укрепват системите и осигуряват отговорно управление на емисиите. Той отбеляза, че оценката е свързана и с Рамката за партньорство на Световната банка с България за финансовите 2025-2029 г., която поставя акцент върху конкурентоспособността, социалното включване и развитието на нисковъглеродна и по-устойчива икономика. Пелмар припомни, че Световната банка работи с България повече от три десетилетия, включително по въпроси, свързани с човешкото развитие, социалната защита и включването на ромските и други маргинализирани общности. Той изрази надежда докладът да послужи като обща доказателствена основа за бъдещите решения в областта на заетостта, уменията, социалната защита, данъчната политика, европейските фондове и подкрепата за отделните региони. „Световната банка е готова да помогне тези изводи да се превърнат в действия“, заяви Пелмар. По думите му България е показала какво може да бъде постигнато в рамките на едно поколение, а следващата задача е резултатите от развитието да достигнат до всички.