Омбудсманът Велислава Делчева настоява предложените промени в Закона за личната помощ да не водят до намаляване на доходите на личните асистенти и ограничаване на подкрепата за хората с увреждания. Това се посочва в становище, изпратено до председателя на Народното събрание Михаела Доцова и председателя на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев по повод внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. БТА припомня, че на 10 ноември от „Прогресивна България“ е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. В мотивите на законопроекта се посочва, че се предлага замяна на трудовия договор на личните асистенти със създаване на специален договор, въз основа на който да се предоставя асистентската грижа. Личните асистенти ще бъдат задължително осигурени за инвалидност, но по тяхно желание могат да бъдат осигурявани за общо заболяване и майчинство. Предвижда се и нов начин за изчисляване на ставката на личните асистенти. Промените предвиждат още и настоящият адрес на личния асистент да бъде в населеното място или до 40 километра от този на ползвателя. Повод за становището са над 800 жалби, постъпили в институцията на омбудсмана само за два дни. Според Делчева предложените промени се нуждаят от широка обществена дискусия, тъй като засягат хората с тежки увреждания и техните семейства, за които личната помощ е основно условие за осъществяване на ежедневните дейности. Една от основните промени в законопроекта предвижда действащият трудов договор на личните асистенти да бъде заменен със специален договор за предоставяне на лична помощ. Според омбудсмана това поражда въпроси относно гаранциите за възнаграждение, почивка, осигуряване, защита при временна неработоспособност и признаване на професионалния опит. Делчева изразява притеснение и от предложението осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде по избор на асистента. Тя предлага да се обсъди запазването на задължителното осигуряване и настоява преминаването към новия договорен режим да не води до прехвърляне на цялата тежест на осигурителните вноски върху асистентите и намаляване на нетните им доходи. Законопроектът предвижда часовата ставка за лична помощ да се определя ежегодно със закона за държавния бюджет, като за 2027 г. е заложен размер от 5,24 евро. Омбудсманът настоява да бъде направена съпоставка между сегашните и очакваните възнаграждения, включително на асистентите, които получават допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В становището си Делчева поставя под въпрос и предложеното ограничение кандидатът за личен асистент да има настоящ адрес в населеното място на ползвателя или на разстояние не повече от 40 км от неговия адрес. Според нея това може да затрудни осигуряването на грижа в малките и отдалечените населени места, поради което предлага да бъдат предвидени мотивирани изключения. Омбудсманът настоява и за гаранции срещу необосновано прекъсване на личната помощ при нова индивидуална оценка, както и за възможност за оспорване на решенията. Според нея лечението и рехабилитацията в чужбина не трябва да водят до загуба на правото на лична помощ, когато необходимостта от нея продължава. „Водещ принцип следва да бъде недопускането на ситуация, при която човек с тежко увреждане остава без необходимата му подкрепа единствено поради административна процедура или промяна в организацията на механизма“, посочва Делчева. Омбудсманът предлага също да бъде създаден финансово обезпечен механизъм за заместваща грижа при заболяване, отпуск или друга обективна невъзможност на асистента да изпълнява задълженията си. Според нея дори краткотрайното прекъсване на подкрепата може да има сериозни последици за хората с висока степен на зависимост от чужда помощ. Делчева обръща внимание и на необходимостта общините да разполагат с достатъчно финансиране, подготовка и ресурси за прилагането на новия режим, за да не се стига до забавяне на процедурите и плащанията. Тя предупреждава, че отлагането на определени елементи от реформата във финансирането на социалните услуги до 1 януари 2028 г. не трябва да води до намаляване на капацитета на действащите услуги, забавяне на разкриването на нови или ограничаване на достъпа до подкрепа. Омбудсманът поставя и въпроса за осигурителния стаж, бъдещите пенсионни права и финансовата сигурност на родителите, които са ограничили или прекъснали професионалната си реализация, за да се грижат за децата си с тежки увреждания. Според нея е необходим координиран подход и преценка на възможни мерки в осигурителното и социалното законодателство. Делчева настоява промените да бъдат придружени от подробна и публично достъпна оценка на финансовите и социалните последици, а в обсъждането им да участват хората с увреждания, ползвателите на лична помощ, родителите и асистентите. Цялото становище може да видите тук.