„Огняне, ти си роден за диригент!“ – тези думи на големия български композитор и диригент Васил Казанджиев (1934-2026) остават завинаги в съзнанието на Огнян Митонов, разказва той пред БТА. Изречени още в студентските му години, те се превръщат не просто в признание от страна на неговия професор, а в онзи безценен импулс, който дава криле на младия музикант и увереност, че е избрал своя път. Днес, когато отбелязва 50-годишния си юбилей и 25 години творческа дейност в Националния музикален театър „Стефан Македонски“, Митонов може да погледне назад с удовлетворението на човек, който е превърнал това ранно предчувствие в дългогодишна професионална реалност. И го прави не с равносметка, която затваря една страница, а с ново предизвикателство – мащабния концерт-спектакъл „Viva Офенбах!“, с който на 1 ноември, Деня на народните будители, ще отпразнува своя личен празник заедно с колегите си от театъра. „Имам удоволствието това да бъде най-новата ни продукция. Тя е изцяло с музика на Офенбах, но не е просто концерт, а концерт-спектакъл под режисурата на Александър Мутафчийски“, разказва юбилярят. ОФЕНБАХ – ИЗВЕСТЕН И НЕИЗВЕСТЕН Изборът на Жак Офенбах не е случаен. Композиторът, оставил ярка следа в историята на музикалния театър и смятан за създател на жанра оперета, е автор на произведения, в които остроумието, блясъкът, пародията и неподражаемата музикална изобретателност вървят ръка за ръка. Именно тази многоликост е в основата на представлението. Включени са откъси от едни от най-популярните му творби – „Орфей в ада“, „Хубавата Елена“ и „Парижки живот“, но и от по-рядко представяни заглавия като „Великата херцогиня на Геролщайн“ и „Пътуване до Луната“ – едно от любимите произведения на самия Митонов. Така по думите му публиката ще получи възможност да се срещне не само с познатите мелодии на Офенбах, но и с по-малко познати страни от неговото творчество. Известното и непознатото се преплитат в една широка музикална палитра, а спектакълът предлага и нещо повече от поредица красиви изпълнения. „Чрез този концерт ние представяме създаването на един театър – този, който самият Офенбах е създал“, обяснява диригентът. Самият композитор присъства като персонаж в сценичното действие. Историята проследява раждането на театъра сякаш от нищото – с всичките му неизбежни взаимоотношения, амбиции, примадони, създаване на екип и стремеж към успех. Постепенно се разгръща и творческият свят на Офенбах, а музикалните откъси се вписват в една обща история, в която има не само виртуозност, но и усет към стила, лекотата и комедийния нюанс. „Този хумор, този блясък, тази закачливост, която той има във всеки един момент, във всеки един детайл, и характерната за него стилистика са много предизвикателни за изпълнение – както за певците, така и за инструменталистите“, подчертава Митонов. СРЕЩА С ПРИЯТЕЛИ Към „Viva Офенбах!“ се присъединява почти целият творчески потенциал на Музикалния театър. На сцената са солистите Еделина Кънева, Елица Аврамова, Добрина Икономова, Зорница Дамянова, Олга Михайлова-Динова, Стефани Кръстева, Теменужка Трифонова, Александър Мутафчийски, Владимир Грудков, Димитър Иванов, Лъчезар Лазаров, Марчо Апостолов, Найден Камарашев, Пеньо Пирозов, Стефан Петков и Христо Сарафов, заедно с хора, балета и оркестъра на театъра. За Митонов тази среща с Офенбах е и възможност да обхване в едно представление значителна част от творчеството на композитора, когото познава и чрез самостоятелни постановки на „Орфей в ада“ и „Хубавата Елена“. „Представяме наистина много голяма палитра от неговото значимо творчество“, казва той с удовлетворението на музикант, който знае колко важен е репертоарът, но и колко съществено е той да бъде поднесен като цялостно сценично преживяване. За диригента спектакълът има и съвсем лично измерение – заради участието на колеги, с които е споделил почти четвърт век професионален живот. Зад тези 25 години стоят безброй спектакли, разнообразен репертоар, нови постановки и срещи с различни музикални стилове. Затова юбилеят не е просто отбелязване на календарна дата, а празник на едно дългогодишно творческо партньорство. РАВНОСМЕТКА С ПОГЛЕД НАПРЕД „Разбира се, има и равносметка, защото все пак това е един немалък творчески път. Но същевременно с тези 50 години животът не спира. Аз се усещам в разгара на силите си и на възможностите си“, споделя Митонов. В думите му няма нито желание за носталгично връщане назад, нито усещане за достигнат предел. Напротив, той говори за последните години като за време на динамика и професионален успех, а за предстоящите – като за ново поле за развитие. Пътят му започва още преди съзнателното занимание с музика. Като дете чува мелодии в главата си, които моли баща си да записва. По-късно започва музикалното си образование и вече сам може да нотира онова, което му звучи отвътре. Така първоначалният му импулс е свързан не с дирижирането, а с композирането. Срещата с Васил Казанджиев обаче се оказва съдбовна. Младият музикант получава не само подкрепата на своя преподавател, но и рядко срещано признание. Приет е от първото кандидатстване – прецедент в класа на професора, където немалко кандидати се явяват по няколко пъти. „Той ми даде крила, така да се каже“, спомня си Митонов. По-късно става и негов асистент в Академията. Днес, когато се връща към онзи период, е убеден, че професорът би се зарадвал на постигнатото. Казанджиев е обичал учениците си и е полагал усилия да им даде възможно най-добрата подготовка и старт. След това, както самият той казвал, те трябвало да се оправят сами. Митонов разказва, че е успял да използва добре дадените му крила. Кариерата му се развива динамично – от академичната среда до Музикалния театър, от работата с различни оркестри до създаването и развитието на собствен състав. През годините гостува на почти всички български оркестри и оперни театри, реализира записи за Българското национално радио и работи с редица музикални формации в страната и чужбина. Особено място в професионалния му живот заема оркестър „Митонисимо“. Съставът се радва на постоянна публика, а концертите му от години привличат пълни зали. За Митонов това е още една посока, в която може да развива своята музикална визия и да среща слушателите с разнообразен репертоар. Въпреки удовлетворението от постигнатото, не крие, че има и области, в които би искал да се реализира по-активно. Сред тях е симфоничната музика. „Това е нещо, което малко ми липсва през тези години“, признава диригентът. Макар с „Митонисимо“ да осъществява и чисто симфонични концерти, желанието му е те да станат по-честа част от професионалния му живот. Той се надява да продължи да работи с различни състави в България и зад граница и да разширява репертоара си. КОМПОЗИТОРЪТ, КОЙТО ЧАКА СВОЯ ЧАС Може би най-интересното признание в юбилейната равносметка на Огнян Митонов е свързано с онова, с което всъщност започва музикалният му път – композирането. „Единственото, което ми е липсвало през тези години, е композицията“, казва той. Натоварената диригентска и организационна дейност, ангажиментите в Музикалния театър и работата с „Митонисимо“ са оставяли малко време за собственото му творчество. Но композиторът в него не е изчезнал. Напротив, има започнати произведения, които чакат да бъдат завършени, както и нови идеи, върху които вече работи. „Надявам се да имам щастието да ги завърша и да ги реализирам“, отбелязва той. Това желание разкрива една друга страна на музиканта – не само интерпретатора, който изгражда звученето на чуждите произведения, но и твореца, който иска да създава собствен музикален свят. И може би именно тук се крие едно от най-интересните обещания на следващите години. Амбициите му са широки – от барока до съвременната музика, от симфоничния репертоар до операта и музикално-сценичните жанрове. Иска да представя повече свои произведения, да обогатява диригентския си репертоар, да поема нови артистични предизвикателства и да развива „Митонисимо“. Предстоят и нови музикално-сценични проекти с оркестъра – още една стъпка в развитието на състава. Така, 50-годишнината на Огнян Митонов не звучи като финал на равносметка, а като начало на следващ творчески етап. Диригентът има зад гърба си четвърт век работа в любимия театър, множество спектакли, срещи с различни музикални светове и публика, която следва неговите проекти. Но пред него стоят още неизпълнени партитури, нови репертоарни хоризонти и мечти, които очакват своята сцена, а на 1 ноември тя ще принадлежи на Офенбах. „Надявам се да има дълъг живот тази наша нова продукция“, казва Митонов. Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева