Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители – 1 ноември. Той се намира на входа на селото. Пред него е поставен и камък с надпис „Доспей помни своите будители“. Откриването на пилона бе съпроводено с кратко тържество, посветено на народните будители. Инициативата за отбелязването на празника е на младежите от клуб „Родолюбие“ към Народно читалище „Отец Паисий – 1910“ в село Доспей. Тяхна е и идеята за издигането на трибагреника. Пилонът е изграден с финансовата подкрепа на Община Самоков и местни жители. В приветствието си кметът на община Самоков Ангел Джоргов отбеляза, че Денят на народните будители обикновено се свързва с историческите личности, но будители са и хората, които са сред нас днес – всички читалищни и културни дейци. Тържественото отбелязване на празника започна с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Паисий Хилендарски в селото и продължи с факелно шествие до новоизградения десетметров пилон. Председателят на Народно читалище „Отец Паисий – 1910“ в село Доспей Александра Филипова посочи, че според сведения на местни жители именно селото се смята за родно място на Паисий Хилендарски. Всяка година читалището организира тържествена церемония по повод Деня на народните будители. Филипова благодари на всички дарители, както и на Община Самоков за подкрепата за дейността и идеите на читалището и за доверието към инициативите, свързани с културата. От оскъдните данни, които Паисий Хилендарски дава за себе си в „История славянобългарска“, съпоставени с кондиките на Зографския манастир „Св. Георги Зограф“ и Хилендарския манастир „Св. Богородица“, като най-правдоподобна се очертава хипотезата, че авторът е роден в Банско. Това се посочва в справка на отдел „Справочна информация“ на БТА. Около 1745 г. Паисий Хилендарски (1722–1773) приема монашество в Хилендарския манастир, става йеромонах и през 1759 г. получава почетната титла „протоигумен“. Започва да пише своята история в Хилендарския манастир, като в продължение на две години работи усилено в библиотеките на манастирите в Атон. През 1762 г. завършва „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Известни са около 60 нейни ръкописни преписи и преправки. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Българското възраждане и на националноосвободителната идеология.