Чрез печатането започват да се изграждат огромните общности на нациите, каза доц. Юрий Проданов в Шумен. Дългогодишният преподавател по история на българската възрожденска литература, журналист и преподавател с опит в печатните медии, бе гост в Националния пресклуб на БТА в Шумен за представянето на ноемврийския брой на ЛИК, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник "Български орел" и на развитието на печата в България. Доц. Проданов каза, че в новия брой на ЛИК е отбелязана и 220-годишнината от появата на първата печатна книга на новобългарски език - "Неделник" на Софроний Врачански. "Тази книга се издава с една характерна за българското Възраждане стратегия, с т. нар. спомоществователство. Тоест хора, които ще четат и ще ползват тази книга, финансират нейното издаване. Софроний се е обърнал към своите бъдещи читатели с покана за помощ", добави доц. Проданов.  Той припомни, че Софроний Врачански казва колко хубаво ще бъде, когато тази книга се разнесе на хиляда църкви, и отбеляза, че тиражът на "Неделник" е в умопомрачителните за времето си 1000 броя, а в църквите тогава са присъствали по 500 души. "Така в един и същ момент, благодарение на книгата, 500 000 души в църквите слушат едно и също нещо - неделната служба. Този механизъм показва модерността на книгопечатането, възможността да събира огромни аудитории от хора, които физически не са заедно. Те се намират на различни места и същевременно слушат едно и също нещо", добави доц. Проданов. По думите му чрез модерните средства за комуникация, чрез печатането, започват да се изграждат огромните общности на нациите. Хората започват да се чувстват едно цяло, въпреки че не са се виждали, но започват да усещат между себе си невидимите връзки, които печатният текст създава. На въпроса на репортер на БТА на какво залага първият български вестник "Български орел" и българската публицистика в първите ѝ години, доц. Проданов отговори, че всички преподаватели по история на възрожденския печат обясняват вестник "Български орел" с прословутото "свиквание", тоест този текст във вестника, в който Иван Богоров всъщност обяснява своята програма, програмата на вестника. "Днес ние казваме, че това е така наречената редакционна политика, тоест какво ще прави една медия", каза доц. Проданов. Той коментира, че в думата "свиквание" може да се открие "събирам" и "с вик", тоест "привиквам към себе си хората и им обяснявам своята идея". "Програмата на Богоров би могла чудесно да обслужва една днешна, съвременна медия, в нея има идеята за новини, за икономически, тоест търговски новини, за културни новини, за новини от целия свят, за любопитни и развлекателни новини, за образователни новини. В този вестник има онова нещо, което ние обясняваме на студентите като най-важните функции на печата - да образова, да информира, да развлича и да продава в добрия смисъл на думата", отбеляза доц. Проданов. "Една от функциите на медиите е да формират така наречената езикова норма, правописната норма и тук не можем да не припомним, че Иван Богоров е един от създателите на българския книжовен език, той е автор на "Първичка българска граматика", той е човек изключително изкушен от езика, езиковите норми, идеята за нормативен език, така че едва ли има по-подходящ човек от Иван Богоров, който да създаде този вестник", каза доц. Проданов. Той допълни, че "Български орел" е голяма поука за Богоров, защото той излиза само в четири броя, след което издаването му е прекратено. "Действително има нещо неразумно в това да издаваш български вестник, отдалечен на повече от 2000 км от хората, които ще могат да го четат, но това се е случило и поради технологическата обезпеченост и поради факта, че така Богоров решава един проблем, пред който е поставена и всяка днешна медия - финансирането, а по това време в Лайпциг има голяма търговска общност  българи, които подкрепят издаването на вестника", коментира доц. Проданов. Две години след "Български орел" Богоров осъществява следващия вестникарски проект "Цариградски вестник". Изместена е точката на издаване в столицата на империята, близо до българските земи, и този вестник ще продължи да съществува най-много от всички други печатни издания през Възраждането, допълни доц. Проданов.