Замърсяването с живак вследствие на незаконния добив на злато може да наруши хормоналната реакция на крокодилите към стрес и да намали шансовете им за оцеляване в дивата природа, показва изследване на учени от Виена, публикувано в сп. Communications Biology. Изследователите са установили, че при диви гладкочели каймани (Paleosuchus trigonatus), обитаващи тропическите гори на Френска Гвиана, по-високите концентрации на живак в кръвта са свързани с по-слабо повишаване на хормоните на стреса при излагане на стресови фактори. Живакът е тежък метал с доказано токсично въздействие върху хората и животните. Той може да наруши хормоналния баланс, като взаимодейства със стероидните рецептори, включително глюкокортикоидния рецептор, който участва в регулирането на стресовата реакция на организма. При стрес хипоталамусът и хипофизата задействат хормонална верига, която стимулира надбъбречните жлези да отделят хормони на стреса, сред които при кайманите е кортикостеронът. Този механизъм помага на животните бързо да мобилизират енергия и да реагират на опасности и промени в околната среда. Според учените натрупването на живак може да наруши този механизъм и да ограничи способността на кайманите да се приспособяват към стресови ситуации. Сравнителният анализ показва също, че различните видове крокодили имат сходна биологична уязвимост в съответния хормонален рецептор. Проблемът е особено сериозен в тропическите райони, където незаконният добив на злато е широко разпространен. Живакът се използва за отделяне на златото от други материали, но впоследствие може да попадне в почвата и водните екосистеми. Ръководителят на проекта Юргими Льомер от катедрата по поведенческа и когнитивна биология на Виенския университет определя установените рискове като сериозен проблем за опазването на крокодилите. По думите му бързата и силна реакция на стрес е от съществено значение за оцеляването на тези животни в естествената им среда. Като дълголетни хищници на върха на хранителната верига крокодилите могат да натрупват живак в организма си в продължение на години чрез храната. Дори сравнително ниски концентрации на метала са свързани с нарушения в хормоналната им реакция, посочват авторите на изследването. Това може да затрудни справянето им с хищници, екстремни метеорологични условия и човешка намеса в местообитанията им, като в крайна сметка намали шансовете им за оцеляване и размножаване. Концентрациите на живак, при които са установени нарушенията, попадат в диапазони, регистрирани и при други видове крокодили в различни части на света. Според изследователите това предполага, че хормоналните рискове от замърсяването с живак може да са по-широко разпространени, отколкото се смята досега.