Употребата на живак от древните маи за украса на сгради, керамични съдове и гробници може да е довела до продължително замърсяване на водоемите и до срив на две езерни екосистеми, пише Phys.org, позовавайки се на научно изследване, публикувано в сп. Science Advances. Древните маи използвали широко течен живак и червения пигмент цинобър, който съдържа живак. Предишни изследвания вече са установили замърсяване на почвата и водоемите в някои от древните им селища, но новото проучване показва, че въздействието може да е обхванало и по-големи територии. Екип от изследователи под ръководството на Матю Нийл Уотърс от университета Обърн в щата Алабама е взел проби от седименти от езерото Коба (Lago Cobá) и карстовата яма Шкач (Cenote Xcach) в северната част на полуостров Юкатан в Мексико. Районът някога е бил част от низините, населявани от древните маи. В лабораторни условия учените първо установили възрастта на различните седиментни пластове чрез радиовъглеродно датиране на фрагменти от дървени въглища и дървесина. Някои от тях се оказали на повече от 2000 години. След това изследователите измерили концентрациите на живак в отделните пластове, за да проследят промените в замърсяването през вековете. Те сравнили резултатите със съвременните стандарти за безопасност на седиментите и потърсили следи от въздействието върху водните организми, включително водорасли, бактерии и дребни водни животни. Резултатите показват, че използването на живак от маите е имало значителна екологична цена. В езерото Коба концентрациите на живак започнали да се увеличават около 40 г. сл. Хр., достигнали най-високите си стойности между 250 и 300 г., а около 520 г. се върнали до естествените фонови нива. Замърсяването в Шкач било по-силно и продължило по-дълго. В продължение на няколко столетия концентрациите на живак достигали равнища, смятани за изключително вредни за водните организми, като пикът бил около 720 г. Периодите на силно замърсяване съвпадали със значителни промени във водните екосистеми. Следите от водорасли и бактерии рязко намалели, а останките от дребни водни животни изчезнали или станали значително по-малко. Пробите от още две езера в района не показали повишени концентрации на живак. Това според изследователите изключва вероятността замърсяването да е било причинено от широко разпространен атмосферен източник. Те предполагат, че живакът и цинобърът, използвани от маите в околните селища, впоследствие са попаднали във водоемите. Замърсяването може да е засегнало и хората, живеещи в близост до езерата. Според авторите на изследването населението на Коба и Шкач вероятно е било изложено на хронично въздействие на живак в продължение на десетилетия или дори столетия, при концентрации, които според съвременните стандарти се смятат за токсични. Това може да е засилило въздействието на други екологични проблеми, пред които са били изправени древните общности, включително сушата и обезлесяването. „Резултатите ни показват, че влошаването на качеството на водата вследствие на замърсяването с живак е представлявало допълнителен и досега подценяван фактор на екологичен натиск през класическия период на цивилизацията на маите“, заключават изследователите.