Микропластмасата представлява нарастваща заплаха за здравето и околната среда. Търсейки начини за справяне с проблема, учени от Канада са създали покритие без традиционна пластмаса за чашки за еднократна употреба, пише изданието ACS Sustainable Chemistry & Engineering на Американското химическо дружество. За любителите на кафе за из път – а според проучвания две трети от американците не могат да си представят сутринта без горещо кафе – се появява надежда да се отърват от излишната доза микропластмаса. Химици от Университета на Ватерлоо, Канада, са разработили покритие от растителни материали, което замества вътрешното фолио на чашките за еднократна употреба. Стените на хартиените чаши отвътре са облицовани с тънко фолио от пластмаса на петролна основа. Без подобна защита картонените чашки ще се разкашкат за броени минути. Фолиото задържа течността, но при контакт с вряла вода може да започне да се разгражда и да отделя в напитката микрочастици и фталати – вещества, които могат да нарушават хормоналния баланс. Канадската алтернатива е изработена от целулозен ацетат – биопластмаса от растителен произход, подсилена с нанокристали от целулоза. Направените тестове са показали, че новото покритие не се разрушава при продължителен контакт с вряла вода, готварска мазнина и разтворители. „Беше истинско откритие да разберем колко лесно някои пластмасови покрития отделят частици“, казва ръководителката на изследването и професор по химия Шърли Тан. Под микроскоп нейният екип е сравнил две чашки – при обикновената вътрешният слой е започнал да се лющи, докато растителното покритие при същите условия се е запазило цяло. „Да се създаде издръжлив защитен слой изцяло без традиционна пластмаса беше вълнуващо предизвикателство за екипа“, допълва Тан. Новото фолио прилепва дори върху тънка и лека хартия, като например домакинските кърпи, което означава, че чашките могат да се изработват от материал с по-ниска плътност. По този начин разходът на суровини и себестойността им ще намалеят, а спестените средства в крайна сметка могат да се отразят благоприятно на потребителите. Покритието е биоразградимо, а тъй като и то, и самата хартия са изградени от целулоза, такава чаша е по-лесно да се рециклира. При обикновените чаши е точно обратното – пластмасата трябва да се отделя от хартията, поради което повечето от тях изобщо не се рециклират и могат да останат на сметищата с векове. Микропластмаса вече е откривана в мозъка, белия дроб, сърцето и репродуктивните органи. Проучвания са установили също, че микропластмаса се натрупва в животни до степен, която в някои случаи може да доведе до летален изход. През октомври химици от Колумбийския университет показаха, че частиците не са инертни: с раздробяването на пластмасата общата повърхност на фрагментите се увеличава, а във водна среда те генерират реактивни форми на кислород – силно реактивни молекули, способни да увредят клетките.