Някои от най-известните средновековни ръкописи в Европа, сред които и Йоркското евангелие, съдържат необикновена тайна, скрита в страниците им. Учени откриха ДНК на древен патоген, запазена в животинските кожи, използвани за пергамента, което отваря нов прозорец към 3500-годишната история на вируса на шарката по овцете, съобщава „Сайънс дейли“. Откритието е направено от международен изследователски екип, ръководен от Университетския колеж в Дъблин. Проектът обединява над 30 институции в Ирландия и по света. Анализирайки вековни пергаменти, учените са попаднали на първите генетични доказателства, че тази опустошителна болест се е разпространявала сред европейските стада от овце дълго преди модерната епоха. Шарката по овцете е силно заразна и може да обхване цяло стадо бързо. Тя може да доведе до смъртта на голям брой заразени животни, особено млади овце, като същевременно причинява сериозни икономически загуби заради спада в добива на вълна, месо и мляко. Публикувано в научното списание Science Advances, новото проучване възстановява над 3500 години от еволюцията на вируса на шарката по овцете. Изследователите са идентифицирали вирусна ДНК в няколко исторически значими средновековни ръкописа, показвайки, че документи, съхранявани заради културната им стойност, могат да съдържат и ценни биологични свидетелства. Сред изследваните ръкописи е 1000-годишното Йоркско евангелие, смятано за един от най-изящните оцелели илюстровани ръкописи от ранния англосаксонски период. Учените са проучили и по-стари трудове, включително речника Corpus Glossary от колежа „Корпус Кристи“ в Кеймбридж - един от най-ранните английски речници, както и други средновековни ръкописи от Великобритания и континентална Европа. Тайната се крие в самия пергамент, отбелязва "Сайънс дейли". Преди хартията да стане широко достъпна, ръкописите често са се изработвали от внимателно обработени животински кожи, включително от овце, кози и говеда. Тези материали могат да съхранят следи от биологичната история на животното, сред които и доказателства за инфекции, от които е страдало. В няколко ръкописа изследователите са засекли ДНК от вируса на шарката по овцете върху множество страници. Находките са знак, че заразени животни са послужили като суровина за част от кожите, използвани при създаването на документите. Изненадващо откритие е наличието на вирусна ДНК върху пергамент, направен от телешка и козя кожа. Тъй като шарката по овцете засяга предимно овцете, резултатите очертават две възможности – вирусът може понякога да е заразявал и други видове селскостопански животни или вирусният материал е попаднал върху кожите по време на самата изработка на пергамента. „Извличането на древна ДНК от патогени промени изцяло разбирането ни за инфекциозните болести в миналото, а тук показваме, че пергаментът също може да запази ДНК от животински патогени. Възможно е архивите и библиотеките по света да крият генетични следи и от други огнища на болести по животните в миналото“, заяви Луи Л'От, докторант в Университетския колеж в Дъблин и водещ автор на изследването. „Тези геноми ни помагат да разберем как са еволюирали патогените и как са повлияли на обществата в миналото - какъвто е случаят с вируса на шарката по овцете, за който показваме, че засяга стадата в Евразия от поне три хилядолетия и половина“, допълни той. Откритията предполагат, че библиотеките и архивите може да пазят много повече информация за историческите заболявания, отколкото се смяташе досега. Ръкописите, оцелели в продължение на стотици години, биха могли да предоставят генетични доказателства за епидемии сред добитъка, за които има оскъдни писмени сведения. „Изработката на пергамент се смята за изчезващ занаят, но едва сега започваме да осъзнаваме каква голяма част от миналото е съхранил. Този проект показва, че пергаментите не само пазят културната ни история в продължение на векове, но и картината на болестите сред домашните животни през Средновековието“, каза д-р Кевин Дейли, доцент във Факултета по земеделие и хранителни науки към Университетския колеж в Дъблин и научен ръководител на проучването. Проектът обедини специалисти по генетика, история, вирусология, белтъчна химия и архивистика, което позволи на екипа да изследва ръкописите едновременно от историческа и от биологична гледна точка, отбелязва  „Сайънс дейли“. Средновековните ръкописи обаче са само част от проучването. За да проследят болестта още по-назад във времето, учените са изследвали и ДНК, извлечена от овчи зъби, датиращи от бронзовата епоха. Зъбите са особено ценни при изучаването на древни инфекции, тъй като могат да съхранят генетичния материал в продължение на хилядолетия, често запазвайки доказателства, които отдавна са изчезнали от останалите костни останки. Изследователите са открили най-старите известни генетични следи от вируса на шарката по овцете в овчи зъби от древни скотовъдни селища в Евразийската степ. В съчетание с находките от ръкописите тези данни показват, че болестта засяга селскостопанските животни вече повече от 3700 години. Откривайки вирусна ДНК както в средновековни ръкописи, така и в праисторически животински останки, изследователите демонстрират нов и мощен подход за проучване на историята на инфекциозните болести. Тяхната работа е пример как материали, съхранявани с напълно различна цел, могат да крият ценни следи за появата, разпространението и еволюцията на патогени, които продължават да засягат света и днес.