Екип от Университета „Макгил“ в Монреал е открил нов вид извънклетъчни везикули, отделяни от мигриращи ракови клетки, съобщава Phys.org. Резултатите, публикувани в списанието Nature Cell Biology, разкриват непознат досега механизъм, чрез който раковите клетки освобождават своята ДНК, докато се придвижват, и повдигат важни въпроси за ролята на везикулите в прогресията на раковите заболявания. Извънкелетъчните везикули, които се срещат както в тъканите, така и в биологичните течности като кръв, слюнка и урина, са миниатюрни, подобни на мехурчета структури, произвеждани и отделяни от почти всички човешки клетки. Макар в миналото да са били смятани за клетъчни отпадъци, днес е известно, че играят важна роля в комуникацията между клетките. Те се придвижват в целия организъм, като пренасят различни молекули, включително протеини, РНК и ДНК, които могат да бъдат предадени на други клетки. При раковите заболявания някои от тези везикули могат да достигнат до отдалечени органи, където да променят заобикалящите ги тъкани и да създадат условия за образуване на метастази. В други случаи те могат да пренесат свързани с рака молекули към други клетки, което потенциално да ги направи устойчиви на химиотерапия или да възпрепятства способността на имунната система да се бори. Екипът работи за по-доброто разбиране на механизмите, които управляват формирането и освобождаването на новооткритите везикули, наречени MoVes, както и на въздействието им върху клетките, приемащи молекулярния им товар. Това би могло да помогне да се установи дали те играят роля в развитието на рака, както и да се намерят начини за намеса в тези процеси. Учените се надяват да установят и дали MoVes могат да бъдат открити, освен в клетъчни линии, при лабораторни животни и пациенти. Това би разкрило нови възможности за изследване на потенциала им като биомаркери за рак - измерими биологични показатели, които могат да помогнат за откриването на раково заболяване, проследяването му и избора на лечение.