Учени от австралийския университет „Грифин“ установяват, че обикновена риба може да има симптоми на свързани с психичното здраве състояния, като шизофрения и аутизъм. Това предполага, че някои от най-сложните прояви на социално поведение може да са заложени в нашето ДНК много по-дълбоко, отколкото се е смятало досега, се посочва в съобщение на уебсайта на висшето учебно заведение.  Екипът създава модели на рибки зебра, при които липсват неурексини - една от групите гени, най-тясно свързани с психичните разстройства. В ранните етапи на развитие у рибките не се наблюдават видими промени в мозъка или поведението, но с навлизането в младежка възраст се появяват дълбоки, трайни и специфични поведенчески изменения. Късното проявление е едно от ключовите открития в проучването и поразително наподобява начина, по който се развиват заболяванията при хората, посочват учените.  Д-р Жан Джакомото отбелязва, че резултатите поставят под въпрос досегашните представи за биологичната сложност на един организъм, необходима за формирането на поведение, свързано с психичното здраве. „В началото на живота си тези животни функционират и се държат напълно нормално. Но с напредването на възрастта, премахването на определени гени от семейството на неурексините води до сериозни промени в социалното им поведение, нивата на тревожност и агресията. Интересното е, че при хората, страдащи от подобни състояния, промените настъпват в изненадващо сходни времеви периоди“, казва той. „Често приемаме, че социалното поведение се оформя предимно от опита, средата и процеса на учене“, добавя Джакомото. „Оказва се обаче, че промяната само на едно генно семейство е достатъчна, за да преобрази из основи и трайно начина, по който тези животни взаимодействат с околните и реагират на средата си.“ Рибките зебра предоставят на учените уникална възможност да наблюдават „тихите“ промени в невроните, които предшестват появата на психични разстройства. „Тъй като тези модели следват същия път на развитие като човешките заболявания, ние можем да проследим процеса в обратна посока - да установим кога мозъчните вериги започват да се отклоняват от нормата, какво задейства тази промяна и дали е възможно да се намесим, преди да са настъпили тежки поведенчески нарушения, а може би дори след това, за да ги коригираме“, обяснява ученият. По думите му тези модели са новаторска и уникална платформа за търсене на терапии, които биха могли да предотвратят, забавят или дори да обърнат хода на тези промени. „Крайната цел е да извървим пътя от гените през механизмите на действие до създаването на методи за лечение“, заключава Джакомото.  Проучването е публикувано в списание Molecular Psychiatry.