Бил Уаймън, басистът, който в продължение на 31 години е част от ритъмсекцията на „Ролинг стоунс“ заедно с барабаниста Чарли Уотс, навършва 90 години днес, 24 октомври. Роден като Уилям Джордж Пъркс, той се присъединява към групата през 1962 г., записва с нея 19 албума и я напуска през 1993 г., но не се разделя нито с музиката, нито с навика да събира и подрежда спомени, както разказва пред „Гардиън“. Уаймън е роден на 24 октомври 1936 г. в Луишам, Южен Лондон, в семейство от работническата класа. Той иска да се измъкне от тази среда, учи усилено и е един от малцината от своя клас, който са приети в добра гимназия. Но баща му, по думите на самия Уаймън, го спира от училище малко преди да завърши. Детството му преминава в годините на Втората световна война, а по-късно отбива военната си служба в Кралските военновъздушни сили в база в Германия. Преди да се присъедини към „Ролинг стоунс“, свири в други групи и постепенно се увлича по музиката, която ще определи кариерата му. През 1964 г. официално приема фамилията Уаймън – решение, което, както разказва пред „Гардиън“, му помага да се почувства по-уверен и горд с името си. Избира фамилията на свой приятел от годините в казармата, на когото се възхищава. В състава на „Ролинг стоунс“ Уаймън рядко е най-шумната фигура на сцената. Заедно с Уотс той изгражда ритмичната основа на песните на групата – онзи пулс, върху който китарите на Кийт Ричардс и Брайън Джоунс и гласът на Мик Джагър могат да звучат свободно, пише списание „Ролинг Стоун“. В класацията си за най-влиятелните басисти изданието отбелязва и музикалния усет на Уаймън, включително работата му под емблематичния китарен риф на „(I Can’t Get No) Satisfaction“. Уаймън разказва пред „Гардиън“, че Мик Джагър и Кийт Ричардс не са му позволявали да пише песни за групата и не е получавал авторски възнаграждения за песните ѝ, затова и години по-късно смята, че не е толкова богат, колкото би трябвало да бъде. Историята на Уаймън обаче не се изчерпва с годините на рокендрол турнетата. След напускането на групата, продиктувано от желание да стабилизира личния си живот, Уаймън се отдава на занимания, за които по-рано му е оставало по-малко време – фотография, археология и писане. Той е и запален колекционер и архивист, който десетилетия наред събира фотографии, музикални инструменти, сценични костюми, награди, плакати и други предмети, свързани с историята на „Ролинг стоунс“ и собствената му кариера, пише в сайта на музиканта.  Във връзка с това споделя пред „Гардиън“, че е „роден за библиотекар“. Част от колекцията му бива изложена в ресторанта му Sticky Fingers, който той открива през 1989 г. и превръща в своеобразен музей на рок музиката — по стените и във витрините са показани повече от 100 предмета от личния му архив, включително бас китари, използвани по време на записи и концерти. Ресторантът затваря през юни 2021 г. заради последиците от пандемията, а част от събраните през годините вещи са продадени на търгове. През 2020 г. негова колекция е представена и в специална изложба в Museum of Style Icons в Нюбридж, Ирландия, който показва дрехи и вещи на известни личности. Книгата на Уаймън Stone Alone, публикувана през 1990 г., е неговият разказ за историята на „Ролинг стоунс“, а Rolling with the Stones от 2002 г. представя миналото на състава чрез снимки и архивни материали. По този повод от издателство Simon & Schuster го описват като автор, фотограф, колекционер и запален изследовател на историята. Музиката също остава част от живота му. През 1997 г. излиза първият албум на неговата формация Bill Wyman’s Rhythm Kings, Struttin’ Our Stuff. Проектът му дава възможност да се върне към блуса, джаза и ранния ритъм енд блус, музиката, която го е привлякла още преди „Стоунс“. В разказ за историята на групата, публикуван в сайта му billwyman.com, музикантът пише, че е искал да свири различна музика и да работи с приятели, без да следва формулата на голямата рок група. Бил Уаймън има репутацията на най-големия покорител на женски сърца в „Ролинг стоунс“, според „Гардиън“ - наред с хубавеца Брайън Джоунс. Самият Уаймън разказва в интервю пред медията, че от началото на 60-те години имал многобройни контакти с почитателки и този начин на живот му помагал да преодолява еднообразното всекидневие по време на турнетата на групата. Има три брака. Първия - с Даян Кори, сключен през 1959 г., определя като неуспешен. Вторият е с Манди Смит, с която се женят през 1989 г., когато тя е на 19. Връзката им започва скоро след запознанството им няколко години по-рано, когато тя е едва на 13, а той - на 47, пише „Гардиън“. От 1993 г. е женен за Сюзан Акоста. От първия си брак има син Стивън, а от третия - три дъщери. Фотографията остава друга голяма страст в живота му, наред с музиката. В сайта на твореца се посочва, че на 21 октомври в лондонската галерия Iconic Images е открита изложбата „Бил Уаймън на 90“, която ще продължи до 27 октомври. Експозицията показва подбор от най-добрите му фотографии на колегите му от „Ролинг стоунс“ извън сцената и по време на концерти, както и на Джон Ленън, Джери Хол, художника Марк Шагал и писателя Джеймс Болдуин. Включени са и кадри от пътуванията му, пишат от галерията в профила си в Инстаграм. „Снимките на Бил Уаймън събират хората, местата и срещите, изпълнили живота му. В кадрите има пакости, приятелство и делнични моменти от един необикновен живот. Но любопитството на Уаймън винаги е надхвърляло хората, с които общува. Пеперуда върху лавандула или сиянието на някое цвете могат да привлекат вниманието му също толкова силно“, пишат Iconic Images в анонса на събитието. Изложбата по повод 90-годишнината на Бил Уаймън насочва вниманието не само към музиканта, но и към човека зад обектива и събирача на спомени – наблюдател, който през годините се посвещава на това да запечатва миговете и да записва историите, вместо да ги оставя да избледнеят.