Външните министри на осем големи държави от Европа и Близкия изток се срещнаха в петък в Истанбул и единодушно призоваха воюващите страни в близкоизточния регион да прекратят военните действия, предаде Франс прес. Министрите на външните работи на Франция, Великобритания, Германия и Италия, заедно с колегите си от Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и Египет, се опитаха съвместно да намерят пътища за деескалация на фона на разрастващия се конфликт в целия регион. В центъра на дискусиите бяха ситуацията в Ормузкия проток и протока Баб ел Мандеб, която парализира световната търговия и повишава цените на енергията, както и ударите срещу Саудитска Арабия, нанасяни от йеменските бунтовници хуси, които са съюзници на Техеран. „Нова ескалация между Иран и САЩ би довела единствено до загуби за всички и несъмнено би имала много тежки последици за цените на въглеводородите“, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро. „Първото нещо, което тази група от осем държави ще направи, е да призове двете страни - САЩ и Иран - към максимална сдържаност, защото не можем да си позволим нова ескалация в региона“, подчерта френският дипломат. Регионалната криза не може да бъде разрешена „единствено с военни средства“, заяви от своя страна италианският външен министър Антонио Таяни. „Ако искаме да отворим отново Ормузкия проток, който е жизненоважен за нашите икономики, трябва да насърчаваме диалога и да дадем ясно да се разбере на Иран, че това поведение не може да продължава“, посочи той. По време на срещата бяха обсъдени също палестинският въпрос и драматичните последици в Черно море на войната между Русия и Украйна. Въпреки това именно иранската криза беше основната тема на срещата. Ударите на подкрепяните от Иран хуси достигнаха безпрецедентни мащаби от началото на конфликта в Йемен през 2014 г. Те представляват поредното проявление на войната, подета от Израел и САЩ срещу Иран през февруари. Преди началото на срещата в Истанбул британският външен министър Ед Милибанд заяви, че идва на срещата, за да „изтъкне начина, по който иранските тактики се възпроизвеждат в региона“, съобщиха от неговото обкръжение. „Нито една от държавите около масата на преговорите не желае войната да се разпространява допълнително. Те подкрепят незабавното прекратяване на войната както в Персийския залив, така и в Украйна“, заяви турският външен министър Хакан Фидан на заключителната пресконференция, на която той говори сам. „Всички сме съгласни, че ново нападение срещу Иран действително би довело до още по-широко разпространение на войната и на конфликтите в региона“, добави той. Посланието беше ясно насочено както към Израел, така и към Вашингтон. Турция, която инициира срещата, провела се в голям хотел на западния бряг на Босфора, се стреми да затвърди статута си на водеща регионална сила. През август тя сключи с Пакистан и Саудитска Арабия споразумение за отбрана, наречено „Пакт от Мека“. Египет засега не се е присъединил към него, макар да обмисля намеса в защита на саудитския си съюзник срещу хусите. Хакан Фидан защитава идеята държавите от региона сами да поемат отговорност за сигурността си, като подчертава, че „стабилността просто не може да бъде внесена отвън“, отбелязва Франс прес. Турция се стреми да се утвърди и като надежден посредник. Макар отношенията ѝ с Израел да са изключително лоши и Анкара да обвинява израелската страна в геноцид в Газа, тя поддържа добри отношения както с Техеран, така и с Вашингтон. Турция води открит диалог и с Москва, и с Киев още от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Анкара иска също да придаде по-конкретно съдържание на съвсем новия Пакт от Мека, който обединява втората по численост армия в НАТО -  турската, най-голямата регионална сила в Персийския залив - Саудитска Арабия, и единствената държава в мюсюлманския свят, притежаваща ядрено оръжие - Пакистан. „Осемте държави решиха след много конструктивни дискусии да продължат работата си и да се срещат редовно“, заяви Баро. „Нашата платформа има няколко предимства, по-специално защото е неформална и гъвкава“, подчерта Хакан Фидан. „Не ни е известен друг формат, който да обединява държави с толкова различен географски произход и политически възгледи“, добави той. „Потенциалът за дипломация е огромен, но огромен е и потенциалът за война“, заключи той, като остави отговорността в ръцете на „засегнатите страни -  държавите от региона и някои глобални участници“.