За разлика от други държави членки на ЕС, Австрия не екстрадира в Украйна украински граждани, издирвани в родината си по подозрения за корупция и икономически престъпления. Причината са опасения за тяхната сигурност, съобщава радиопредаването „Сутрешен журнал“, излъчвано по първа програма ОЕ1 на общественото радио и телевизия ОРФ. Докато се очаква едно ключово съдебно решение, тези производства натоварват и без това претоварената съдебна система и създават негативен имидж на Австрия в политически план, заключават авторите на подробния материал Бернт Кошух, разследвал случая за телевизионните новини ОРФ нюз, и Кристиан Кьорбер, създал текста за информационния канал на ОРФ. По този начин Австрия все повече се превръща в убежище за богати и влиятелни украинци, които се опитват да избегнат съдебно преследване в родината си. Други държави от ЕС екстрадират издирвани лица в Украйна. От началото на войната са извършени над 150 екстрадиции от 15 държави членки на ЕС, сред които Чехия, Полша, балтийските държави и Германия. От Австрия екстрадицията е само една и то защото обвиняемият е дал съгласието си. Междувременно Украйна е отправила 54 искания за екстрадиция към Австрия, съобщава ОЕ1, позовавайки се на данни на австрийското Министерство на правосъдието. Прокуратурата за икономически престъпления и корупция (ПЗИПК) предупреждава, че Австрия се препоръчва като „сигурно убежище“ за украинци, заподозрени в корупция. Говорителят на ПЗИКП Мартин Ортнер е заявил пред ОЕ1, че от други държави постъпва информация, според която адвокати на украински обвиняеми съветват клиентите си да се установят във Виена, за да избегнат достъпа на украинските власти до тях. През последните месеци действително се наблюдава увеличение на броя на известни украински личности, заемали някога високи държавни постове, които са пристигнали в Австрия. През тази година сред тях е и освободеният заместник-ръководител на кабинета на президента Володимир Зеленски, който се е преместил в Австрия, се казва в материала на ОРФ. В страната живеят още двама бивши председатели на съдилища, бивш управител на Националната банка на Украйна, както и спорни бизнесмени и олигарси от Украйна. Последно внимание привлече Руслан Кравченко, който през септември беше отстранен от поста главен прокурор заради обвинения в корупция и избяга във Виена. В края на октомври той обвини украински бюрократи, че са планирали в Австрия „незаконно и насилствено действие“ срещу него. Междувременно във Виена бяха задържани двама души, за които се предполага, че са членове на украинското военно разузнаване (HUR). За кратко бяха задържани и известният украински разследващ журналист Михайло Ткач и неговият оператор. Ткач отдавна разследва това, което нарича „Виенския батальон“ - групата от известни украинци, установили се във Виена. В края на октомври и информационният портал „Независим Киев“ (Kyiv Independent) публикува материал за дългия списък с украинци, преместили се в Австрия. Още през юни 2025 г. по време на посещението си във Виена украинският президент Володимир Зеленски призова Австрия за по-голяма подкрепа. Тогава той заяви, че бивши държавни служители, политици и олигарси се укриват в Австрия, за да избегнат наказателно преследване в Украйна, припомня ОРФ. Корупцията е един от най-големите проблеми на Украйна, особено по отношение на дългия ѝ път към членство в Европейския съюз. През последните години страната засили борбата с корупцията, като многократно бяха разкрити случаи, засягащи и най-високите етажи на властта. Призиви за борба с корупцията са отправяни неведнъж и от Австрия. Сред тях са изявленията на тогавашния външен министър Александър Шаленберг по време на посещението му в Киев преди три години, както и на настоящия външен министър Беате Майнъл-Райзингер. Тези усилия обаче често се оказват блокирани именно в Австрия, тъй като австрийските съдилища досега не екстрадират заподозрените в Украйна. Причината за липсата на екстрадиции е, че австрийските съдилища смятат условията за сигурност в украинските затвори за недостатъчно добри. В момента се води дело, чието решение се очаква да послужи като своеобразен прецедент. Други съдии изчакват да видят как ще приключи то, съобщава ОЕ1. Случаят е свързан с манипулирани обществени поръчки и злоупотреба с доверие на стойност 370 000 евро. Адвокатът на обвиняемия украинец Фолкерт Закман аргументира позицията си с опасността за живота на клиента си заради войната. Той посочва като пример възможността затворът да бъде атакуван с ракети. Окръжният съд във Виена се е съгласил с тази аргументация, позовавайки се на насоките на Европейския съд по правата на човека. По информация на ОЕ1 в този случай, който продължава вече почти две години, са постановени четири съдебни решения от Окръжния и Апелативния съд във Виена, но все още няма окончателно решение. Говорителят на Апелативния съд във Виена Макс Грубер защити пред ОЕ1 индивидуалната преценка на всеки отделен случай. Той обясни, че поради процесуални причини Апелативният съд не е имал възможност сам да вземе решение, а е трябвало отново да върне делото на Окръжния съд. Дори Министерството на правосъдието да желае екстрадиции, то няма право да се намесва в текущи съдебни производства. Това е потвърдено и от самото министерство в официална позиция пред ОРФ. Министерството обаче предоставя на съдилищата и прокуратурите информация за ситуацията със сигурността и условията в местата за задържане в Украйна, „за да могат да вземат предвид тази информация при своите решения“. Говорителят на ПЗИПК Мартин Ортнер изрази недоволство пред ОЕ1 от факта, че когато даден заподозрян не бъде екстрадиран, ПЗИПК трябва сама да води съответното наказателно производство. Икономическите престъпления по принцип са сложни за разследване, а в тези случаи местата на извършване на предполагаемите престъпления понякога се намират на повече от 1000 километра разстояние. По тези дела има десетки хиляди страници документи, които трябва да бъдат преведени. Изясняването на подобни случаи не само е изключително скъпо, но на практика стига и до своите граници, посочи Ортнер.