Българската икономика ще остане сред най-бързо растящите в Европа с растеж от над 2 процента през тази и следващата година, прогнозират от „Кофас Груп“ (Coface Group). Очакванията за 2026 г. са за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,2 на сто и ускорение до 2,4 на сто през 2027 г. България е сред страните с най-ниско съотношение на БВП на човек от населението в Европа и за това е нормално да се очакват изпреварващи темпове. Това посочи Бруно де Мура Фернандез, ръководител "Макроикономически проучвания" в "Кофас Груп", който е участник за трета година в годишната конференция по управление на риска на „Кофас“, провеждащата се днес в София. Това е единадесетото издание на събитието и тази година то протича под надслова „Война за пазари“. Конференцията се провежда в „Евент Спейс 2020“ (Event Space 2020). Фернандез представи преглед на рисковете за перспективите пред страните, като очерта основните икономически и геополитически фактори, които определят развитието на международните пазари, като акцентира и върху водещи макроикономически показатели за България. Основният двигател на икономическия растеж в страната остава вътрешното потребление на правителството и домакинствата, изтъкна макроикономистът. Според него обаче силата на този двигател започва да намалява. Това се дължи на охлаждащия се ръст при възнагражденията, който остава над темпа на инфлацията, но и който е вече под 10 процента, на фона на инфлация на ниво от 5 процента. Това означава, че реалните възнаграждения продължават да се повишават, а с това и покупателната сила, но с много по-значими темпове спрямо предходните години.  На този фон Фернандез напомни за съществуващите проблеми на българската икономика с привличането на инвестиции и с доверието на фирмите, индикатори, които остават подтиснати след ковид пандемията.  По отношение на търговията Фернандез смята, че износителите продължават да се представят добре. Тук той изтъкна износа на мед от България за Италия и на енергия към Румъния. Той припомни, че България е сред водещите производители на мед в Европа при растящи цени на метала. По отношение на енергията той изтъкна инсталираните мощности за съхранение на енергия чрез батерии, основно чрез внос от Китай и енергийните затруднения на Румъния през лятото.  Той също така се спря на перспективите пред строителния сектор в България, определяйки го като друг отрасъл с положителна динамика. По думите му България е изключение за региона, като се вземат предвид разрешителните за строеж. Бруно Фернандез не изключи ролята на спекулативния фактор за растежа на пазара на недвижими имоти, особено през 2025 година, на фона на предстоящото тогава присъединяване на страната към еврозоната, но определи динамиката на пазара като структурен растеж.  „Лихвите по ипотеките са около 2 процента. Инфлацията е 5 процента. Това означава отрицателна реална лихва“, обясни той и добави, че според него има предпоставки за продължаване на доброто представяне на строителния сектор, заради ниското съотношение на дълга на домакинствата.  Фернандез обобщи, че според „Кофас“ благоприятната перспектива пред България се дължи основно на вътрешни фактори за растеж.  На този фон външната среда, според него, ще остане предизвикателна и високорискова. Това произтича от смущенията във възлови световно морски маршрути, покачващи се разходи за транспорт, растящи енергийни цени, покачваща се инфлация, повишаващи се лихви на водещи централни банки.   По отношение на финансовото състояние на Франция Фернандез не изключи намеса на дълговите пазари от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) при рязък скок на цената на френския дълг. На този етап обаче той предположи, че институцията първо ще изчака действията на френските власти.