Експерти отбелязаха със специализирани доклади 100 години от откриването на първата част на Рилския водопровод и 135 години от рождението на чл. кор. инж. Иван Иванов в рамките на втората част от честването на двете годишнини, организирано от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в партньорство с близо 20 други организации. Събитието бе открито по-рано днес в аула „Максима“ на висшето училище. БТА е медиен партньор на форума. Д-р Надя Живкова от Държавна агенция „Архиви“ представи данни за архивните фондове, в които се съхранява информация за Рилския водопровод и изтъкна, че историята на водопровода е подробно отразена в тях. Фондът на дирекцията на водопровода се съхранява в Държавен архив - София и включва 5560 архивни единици, предимно техническа документация, каза Живкова. Тя изтъкна, че част от него е унищожена при бомбардировките през 1944 г. и разказа, че личният фонд на инж. Иван Иванов в Държавен архив - София е предаван на няколко етапа от неговите наследници и той съдържа кореспонденция и ценни автентични свидетелства. По думите на експерта документите от периода, в който инж. Иванов е кмет на София (1934–1944 г.), показват, че той е подпомагал еврейската общност чрез отпускане на средства за училища, сиропиталища, трапезарии и болници, както и организиране на прехрана за мобилизирани еврейски работници. В годините на Втората световна война Иван Иванов израства в личност с общонационално значение, обобщи Живкова. Д-р инж. Станислав Дарачев, председател на секция „Хидротехнически факултет“  на УАСГ и председател на секция „Водно строителство“ към Регионална колегия София-град на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представи проучвателните и проектантските аспекти на Рилския водопровод. Дарачев цитира данни от 1923–1925 г., показващи острия недостиг на вода в София. Безводието е водило до тежки хигиенни и битови проблеми - запрашеност, невъзможност за поддържане на чистота, спиране на водата, висок риск от пожари и затруднения за зараждащата се промишленост. Той се спря и на хронологията на водоснабдяването на столицата, като отбеляза, че през 1878 г. София разполага с 54 чешми и десетки кладенци, а персоналът на градското водно стопанство се състои от трима чешмеджии. В периода 1882 - 1884 г. се правят първите проучвания на витошките извори. През 1884 г. инж. Георги Белов и руският инж. Кобасов изработват първия одобрен проект, което поставя началото на организираното водоснабдяване, разказа експертът. В периода 1900 - 1908 г. се изгражда чугунена и стоманена водопроводна мрежа с дължина над 58 км, а с бързото нарастване на населението, което през 1902 г. достига близо  73 000 души, общината възлага нов проект на бюрото на инж. Салбах от Дрезден. Експертът разказа и за алтернативни идейни проекти преди избора на Рилския водопровод. Кристиан Кръстев от Сдружение „Мисия 100“ разгледа в доклада си делото на инж. Иван Иванов не само през инженерния аспект на Рилския водопровод, но и от гледна точка на цялостното стратегическо управление на градската среда. Той определи Иванов като визионер, защото проектите му са насочени към бъдещите поколения, а не само към текущи нужди. Кръстев изтъкна, че успоредно с изграждането на водопровода в столицата се полага паваж, почиства се и се облагородява градската среда. Той отбеляза, че инж. Иванов разглежда водопровода не просто като строителен обект, а като ресурс с добавена стойност, идваща от производството на електроенергия и стратегически сделки. Като ключ към успешното градско управление Кръстев открои практиката лидерът да бъде сред хората и припомни, че инж. Иван Иванов ежедневно е минавал по различни маршрути пеша към кметството, за да вижда реалните проблеми на улицата. Кирил Пежгорски, експерт по управление на водни ресурси, се спря на техническите, организационните и строителните аспекти при изпълнението на първия участък от Рилския водопровод. Той разказа, че общината е действала като възложител и организатор с подкрепата на Българската академия на науките и университета. Пежгорски изтъкна, че строителните договори в този период са защитавали българския и общинския интерес чрез клаузи за задължително изкупуване на български материали на фиксирани цени - например цимент от завод „Лев“ в Плевен. В района на строежа се изграждат инсталации за трошен камък и се добива пясък от р. Искър, за да се намалят транспортните разходи. По думите на експерта строителната дейност се е извършвала предимно с ръчен труд от работници от софийските села, тъй като за изпълнителите е било по-рентабилно спрямо заплащането на труд в Германия. Представители на „Софийска вода“ инж. Веселин Димитров и инж. Манол Иванов проследиха в доклада си историческото развитие на Рилския водопровод, техническите му параметри и съвременната му модернизация. Проектирането на съоръжението започва през 1923 г. под ръководството на инж. Иван Иванов, през 1924 г. проектът е приет, а през 1925 г. Народното събрание гласува закона за изграждането му. Първият етап от водопровода е до с. Бистрица, през втория етап съоръжението достига до Рила и тогава се изграждат и основните водохващания - първо Бели Искър и Леви Искър, по-късно и Черни Искър. Третият етап е свързан със строежа на язовир „Бели Искър“, започнат през 1934 г. Средният дебит в крайния етап на водопровода възлиза на между 1300 и 1500 литра в секунда, стана известно от доклада.