В навечерието на президентските избори във Франция през 2027 г. опрощаването на част от държавния дълг отново влиза в политическия дебат. В публикация по темата френският вестник „Монд“ проследява историческите примери за отписване на държавни задължения и поуките от тях. Идеята е застъпвана от лидера на радикалната левица „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, който предлага да бъде заличен дългът на страната, притежаван от Европейската централна банка (ЕЦБ) - около 19 на сто от общите държавни задължения на Франция. Историческият опит на Франция и Германия показва, че подобно решение може да облекчи държавните финанси и да подпомогне икономическото възстановяване, но до него обикновено се стига при извънредни обстоятелства и след трудни преговори с кредиторите, както и при извънредни обстоятелства като войни и тежки икономически кризи. Историята предлага три важни примера - от обезценяването на франка през 1928 г. и отказа на Франция да плаща военните си дългове през 1932 г. до голямото споразумение за германския дълг през 1953 г. Франция успява да заличи част от дълга си през 1928 г., като обезценява франка След Първата световна война Франция е изправена пред огромни финансови затруднения. По време на войната „Банк дьо Франс“ (Banque de France) увеличава паричното предлагане, за да финансира военните разходи, а след края на конфликта Париж разчита на германските репарации, предвидени във Версайския договор от 1919 г. (военни обезщетения, които Германия трябва да изплати на победителите за причинените щети). Франция очаква тези средства да помогнат за покриването на огромните разходи по войната и за възстановяването на опустошените райони. Германия обаче изпитва сериозни икономически затруднения и спира плащанията, което допълнително утежнява положението на Париж. През 1926 г. правителството на премиера Реймон Поанкаре създава специален фонд за погасяване на държавните задължения, финансиран чрез допълнителни данъци. Мерките обаче се оказват недостатъчни. През юни 1928 г. Франция предприема мащабна парична реформа и обезценява франка с около 80 на сто. Стойността на златните резерви на страната нараства в новите франкове, което позволява на държавата да заличи задълженията си към централната банка. Този случай е най-близък до днешното предложение за отписване на дълга, притежаван от ЕЦБ, но решението има и своята цена. В замяна на финансовото облекчение са наложени строги бюджетни ограничения, а връщането към златния стандарт ограничава възможностите за парично финансиране. Според икономиста Ерик Моне и професор в Парижкото училище по икономика (Paris School of Economics) резултатът е разочароващ - вместо да укрепи икономиката, мярката допринася за изпадането на Франция в дълбока икономическа криза. Париж преустановява плащанията по дълга си към САЩ и Великобритания през 1932 г. По време на Първата световна война Франция купува оръжие, оборудване и продоволствия от САЩ и Великобритания на кредит. След края на войната страната остава с огромни задължения към двата си съюзника. Френското правителство настоява, че не може да покрива плащанията, докато Германия не изпълнява задълженията си за изплащане на репарации. Преговорите продължават години наред, но постигнатите споразумения за разсрочване не решават проблема. През 1931 г. американският президент Хърбърт Хувър (в периода 1929-1933) предлага временно спиране на плащанията по лихвите. Когато срокът изтича в края на 1932 г., Франция отказва да възобнови плащанията. Към нея се присъединяват Белгия, Полша, Естония и Унгария, а по-късно и други държави. Размерът на задълженията е огромен. Според изследване на Кармен Райнхарт, бивш главен икономист на Световната банка, и на Кристоф Требеш от Германския институт за световна икономика в Кил (IfW Kiel), френският дълг към САЩ възлиза на около 25 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Въпреки мащаба на отказа от плащане последиците не са толкова тежки, колкото би могло да се очаква. Според Мартен Кеслер от базирания в Париж изследователски център „Файнанс фор Дивелъпмънт Лаб“ (Finance for Development Lab) решението не предизвиква рецесия и дори създава предпоставки за икономическо възстановяване през следващите години. Частните кредитори също не се отдръпват от Франция, тъй като разбират, че спорът засяга предимно задълженията между държавите. Страната запазва достъпа си до международните финансови пазари. Този пример показва, че отказът от плащане невинаги води до продължителна финансова изолация, особено когато задълженията са предмет на междудържавен спор. След войната Западна Германия получава значително облекчение на дълга си през 1953 г. След Втората световна война Западна Германия е изправена пред тежки икономически последици и значителни задължения. Сред тях са останали дългове от периода след Първата световна война, заеми от 20-те години и средства, предоставени за следвоенното възстановяване. САЩ настояват, че прекомерната дългова тежест ще попречи на германската икономика да се възстанови. Преговорите обаче продължават седем години, като Франция се противопоставя на идеята за значително опрощаване. На 27 февруари 1953 г. в Лондон е подписано Споразумението за германските външни дългове, с което задълженията на Западна Германия са намалени приблизително наполовина. Договореното облекчение, включващо опрощаване и разсрочване на плащанията, създава по-благоприятни условия за икономическото възстановяване на страната. САЩ се съгласяват да опростят 63 на сто от вземанията си, Франция и Великобритания - 25 на сто, а частните кредитори - 40 на сто. Облекчението създава по-благоприятни условия за икономическото възстановяване на Западна Германия и за последвалия ѝ растеж. Швейцарският професор по съвременна и стопанска история Тобиас Щрауман, смята, че без намаляването на дълговото бреме Германия трудно би се превърнала в проспериращата демократична държава, която е днес. Той обаче прави разграничение между следвоенната ситуация в Западна Германия и настоящото положение във Франция: „Разбирам опрощаването на дълга за бедна държава. Но Франция не е бедна. Сега е мирно време, а не война.“ Какви са уроците за Франция днес? Историческите примери показват, че отписването на държавен дълг може да облекчи публичните финанси, но резултатите зависят от конкретните обстоятелства. Франция през 1928 г., отказът от плащания през 1932 г. и германското споразумение от 1953 г. са различни случаи, възникнали в условията на следвоенни сътресения и тежки финансови проблеми. Общото между тях е, че решенията са предшествани от продължителни преговори, а частните кредитори в повечето случаи са защитени. Днес Франция е част от силно интегрирана европейска финансова система. Ето защо евентуално отписване на дълг към ЕЦБ би поставило въпроси не само за бюджетната политика, но и за доверието на инвеститорите и отношенията между държавите и европейските институции. Както отбелязват икономистите, обслужването на дълга на всяка цена невинаги е най-доброто решение за една силно задлъжняла държава. Но историческите прецеденти не дават готов отговор дали подобна мярка е подходяща за Франция днес. Те показват по-скоро, че опрощаването на задължения може да помогне за възстановяването на икономиката, когато е част от по-широко решение на финансова криза, а не самоцелна политическа стъпка, посочва „Монд“.