Комисията по регионална политика прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет
Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България с 12 гласа „за“, 7 - „пр… Още по темата
F
НАКРАТКО
- Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България с 12…
- Бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2027 г. предвижда разходи в размер на 1,210 млрд. евро и приходи от 832 млн. евро, съобщи…
- В хода на дебатите по законопроекта Шишков отговори на Йордан Терзийски от ПГ на „Продължаваме промяната", който определи бюджета за 2027 г. като бюджет на „регионалния…
Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България с 12 гласа „за“, 7 - „против“, и един -„въздържал се“.
Бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2027 г. предвижда разходи в размер на 1,210 млрд. евро и приходи от 832 млн. евро, съобщи по-рано днес Жени Начева, директор на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, при представянето на Законопроекта в Комисия с участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков.
В хода на дебатите по законопроекта Шишков отговори на Йордан Терзийски от ПГ на „Продължаваме промяната", който определи бюджета за 2027 г. като бюджет на „регионалния застой и регрес“ и критикува липсата на списъци с конкретни обекти. Той уточни, че МРРБ разполага с подробен разчет и списък на всички планирани обекти, който ще бъде предоставен на комисията.
Шишков изтъкна, че за проектиране в бюджета за 2027 г. са заложени 65 млн. евро спрямо средно 3 - 5 млн. евро в предходни години. Той отбеляза, че целта е да се извърши „ударно проектиране“ на ниво идеен проект и подробен устройствен план (ПУП) на всички големи магистрални трасета, за които липсват готови проекти, така че държавата да има готовност да привлече инвеститори чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Сред обектите той посочи магистралата „Черно море“, тунела под Петрохан, връзката Монтана - София. За магистрала „Хемус“ Шишков обясни, че ако не се постигне съгласие със строителните фирми за изработване на авансите и разсрочено плащане, вариантът е доизграждането на магистралата да се включи в общ ПЧП пакет заедно с тунела под Петрохан. Магистрала „Рила“ също ще бъде проектирана на ниво идеен проект и ПУП като стратегическа връзка между магистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“. За магистрала „Струма“ и връзката с Гюешево министърът посочи, че продължава изграждането на обхода на Кресна, завършват се ПУП-овете и отчуждителните процедури за трасето в дефилето, за да се даде фронт за строителство и на последния участък.
Шишков каза, че ще има промяна във философията на поддържането на републиканската пътна мрежа. Вместо средствата да се насочват основно към текущ ремонт и поддържане (ТРП), което не дава гаранция за качество, се залагат значително повече средства за проектиране и изпълнение на основни ремонти на пътищата в лошо състояние, както и за обходи на градове.
Шишков посочи три ключови инфраструктурни обекта, които ще се строят директно с бюджетни средства с поемане на многогодишни финансови ангажименти: Софийският околовръстен път, Околовръстният път на Пловдив и ремонтът на Аспаруховият мост във Варна.
В отговор на критиките от Стела Николова от ПГ на „Демократична България" за общинската инвестиционна програма Шишков заяви, че общините ще получат всички средства, които са изработили и им се дължат за настоящата година. Той обясни забавянето в разплащанията не с липса на ресурси, а с колебанието на самите кметове, които в определен период не са смеели да поемат ангажименти и да стартират строителство поради несигурност дали програмата ще продължи. В момента разплащанията вървят, увери министърът, като пое ангажимент всички вече договорени проекти да бъдат завършени и разплатени.
Запитан от Теменужка Петкова от ПГ на ГЕРБ-СДС за разликата от 1 млрд. евро в лимитите и разчетите на МРРБ, Шишков обясни, че министерството първоначално е предложило максимален размер на ангажиментите за разходи от 2,5 млрд. евро, тъй като за 2027 г. се планира старт на строителството на големи инфраструктурни обекти - на първо място Софийския околовръстен път, които изискват поемане на многогодишни финансови ангажименти.
На критиките на Николай Нанков от ПГ на ГЕРБ-СДС за липсата на достатъчно средства за пътна инфраструктура в Северна България в проектобюджета и разпределението на финансирането между Севера и Юга Шишков отговори, че в Северна България не може да се заложи мащабно строителство в бюджета, тъй като за ключови трасета като обхода на Враца и отсечката Враца – Монтана, липсват одобрени подробни устройствени планове (ПУП) и завършени процедури по ОВОС. Според Шишков за участъци като обхода на Враца и Враца - Монтана може да се търси европейско финансиране. Той изтъкна, че това е нещо, което предишното управление не е направило за участъка от Видин до Монтана, за да може да възложи строителството „ин хаус“.
В отговор на въпрос на Коста Стоянов, зам.-председател на Комисията, за заложения лимит от 2,5 млрд. евро за поемане на дългосрочни ангажименти, Шишков поясни, че част от този ресурс е необходима, за да се обявят нови многогодишни обществени поръчки през пролетта на 2027 г., тъй като настоящите договори и суми за някои райони покриват само зимното поддържане.
За магистрала „Хемус“ министърът обясни ниския бюджет с две основни причини - фирмите имат да изработват вече получени аванси и преговорите с тях все още не са приключили. Освен това се търси вариант за разсрочено плащане - поне за 5 години назад. Шишков посочи, че има сериозно разминаване между финансовите очаквания на строителните фирми и възможностите на държавата. Той подчерта, че според действащото законодателство индексациите и споразуменията по договорите не могат да надвишават 50 процента от стойността им и заяви, че министерството няма да наруши закона. Той уточни, че в рамките на следващите няколко месеца ще стане ясно дали ще се постигне съгласие с фирмите за продължаване на работата или държавата ще потърси обратно дадените аванси и ще пристъпи към изцяло нов подход за довършване на магистралата, която остава приоритет до 2029 г.
За магистрала „Струма“ Шишков каза, че средствата за обхода на Кресна са включени в бюджета магистралата и целта е строителството му да приключи през 2027 г. По отношение на пътния възел за Банско вече има сключен договор и предстои одобряване на ПУП и старт на строителството, каза още министърът.
Източник: БТА
ОЩЕ ОТ ИКОНОМИКА
Всички →Домакинството на „Евровизия 2026“ е донесло 77,2 милиона евро на австрийската икономикаВсяко трето анкетирано предприятие е предвидило над 1 млн. долара за ИИ през 2026 г., сочи проучванеОсновният индекс на БФБ отчете нов исторически максимумГермански компании планират нови инвестиции в България през 2027 и 2028 г., стана ясно на среща между вицепремиера Пулев и представители на бизнеса в БерлинЮ Би ЕС очаква цената на златото да се върне до около 5000 долара за тройунция към края на 2027 г.


Добави коментар
0 Коментара