Митрополит Симеон Варненски и Преславски е бил човек, който в много случаи е избирал да отстоява принципите си, дори когато това го е противопоставяло на хора, с които иначе е поддържал добри отношения. Това каза доц. д-р Димитър Христов при представянето на книгата си „Митрополит Симеон и Българското възраждане“ в Регионалния исторически музей в Бургас. Монографията, издадена от от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, проследява живота и обществената дейност на духовника, роден в Бургас през 1840 г. Той е сред свидетелите и участниците в ключови събития от Българското възраждане и изграждането на българската държавност. В представянето на изданието се включи и заместник-директорът на музея д-р Иванка Делева. В изложението си доц. Христов разказа за пътя, по който е стигнал до темата. При проучванията си за значими личности от историята на Българската православна църква той многократно срещал името на митрополит Симеон в документи и свидетелства за важни събития. Това го насочило към по-задълбочено изследване на неговия живот и дейност. „Историята се прави от хора“, подчерта авторът. Според него, за да бъде разбрана една историческа личност, не е достатъчно да се проследят само обществените ѝ позиции и действия – необходимо е да се търсят мотивите, личните отношения и изборите, които стоят зад тях. По думите му делото на митрополит Симеон не е достатъчно познато, отчасти защото той е бил човек, който не е търсел публичност за добрите си дела. Затова реконструкцията на живота му изисква съпоставяне на различни свидетелства и документи, включително сведения, оставени от хора от неговото обкръжение. БУРГАС - НАЧАЛОТО НА ЖИТЕЙСКИЯ ПЪТ Особено място в изследването заема връзката на митрополит Симеон с родния му град. Той е роден под името Одисей Николов Попов през февруари 1840 г. в семейството на Никола и Елена, сред седем деца. Родът им произхождал от село Факия. Авторът проследява семейните връзки и съдбите на неговите близки, част от които също имат отношение към обществения и стопанския живот на Бургас. Сред тях е племенникът му Никола Александров, когото Симеон обучавал да чете и пише, докато все още бил учител в града. Друг важен член на семейството е брат му Нико Попов, известен още като първия кмет на града след Освобождението. Според доц. Христов семейната история позволява да се види Бургас не само като място на раждане на бъдещия митрополит, а и като среда, в която се преплитат лични отношения, обществени интереси и процеси на национално самоопределение. Авторът обърна внимание и на постепенното развитие на града през XIX век с появата на нови училища и читалища, разширяването на търговските контакти и очакванията за транспортна свързаност с вътрешността на страната. В тази връзка той коментира и избора на Симеон при определянето му за митрополит. След като бил избран за Шумен, той получил избор и за Сливен, но не пожелал да поеме тази епархия. По думите на Христов това е интересен момент от биографията му, тъй като Сливенската епархия включвала и Бургас. Авторът допуска, че решението му може да е било свързано с желанието да служи на място, където личните и семейните връзки с родния град няма да влияят върху решенията му. Книгата проследява и образованието на Симеон в богословското училище на остров Халки, където се отличавал като много добър ученик. Той обаче не получил документ за завършено образование, тъй като това било обвързано с приемане на духовен сан в Цариградската патриаршия. Като българин, който не желаел да следва принципите й, той отказал. Въпреки това станал изключително подготвен богослов и познавач на гръцкия език, а по-късно участвал и в работата по превода на Свещеното писание на новобългарски език. ЛИЧНОСТТА ОТВЪД ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ В монографията са разгледани и отношенията на митрополит Симеон с видни духовни и обществени дейци. Като близък сътрудник на митрополит Антим, той участва в събитията около създаването на Българската екзархия. По-късно е избран за митрополит и се включва активно в обществено-политическия живот на възстановената българска държава. Доц. Христов разказа и за участието на Симеон в Учредителното събрание във Велико Търново, което изработва Търновската конституция. Според автора митрополитът се включва активно в обсъжданията, но е критичен към начина, по който се водят част от дебатите. Той и още дванадесет народни представители не подписват окончателния текст на Конституцията. „В много случаи като държавник митрополит Симеон е избирал да бъде прав“, каза Христов. По думите му това понякога го е противопоставяло на хора, с които иначе е поддържал добри отношения. Същевременно той умеел да отделя спора по даден принцип или политическо решение от личното отношение към опонента. Като пример авторът посочи сложните отношения на митрополит Симеон с княз Фердинанд. Двамата неведнъж влизали в конфликт заради политиката и действията на владетеля, но поддържали връзка и след абдикацията му. Последното им писмо е от 1937 г., когато се ражда внукът на Фердинанд – бъдещият цар Симеон Втори. Митрополит Симеон изпратил поздравление, а при кръщаването на детето му подарил златен кръст. Една от основните теми в книгата е отношението на митрополит Симеон към Българското възраждане и към начина, по който то е било оценявано след Освобождението. Според доц. Христов с напредването на възрастта си митрополитът започнал да гледа все по-критично на идеализираните представи за епохата и на героичния разказ, който често измества сложността на действителните събития. Авторът обърна внимание на неговата оценка за националните катастрофи. В писмо до племенника си, историка Петър Ников, митрополит Симеон свързва част от причините за тях с нереалистичната представа за собствените сили на България и с подценяването на съседните народи. Тази критична позиция, посочи Христов, е важна и днес, когато обществото продължава да се колебае между крайно отрицателни и прекомерно възвеличаващи представи за националното минало. АРХИВИТЕ И ДОКУМЕНТАЛНАТА ОСНОВА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Монографията е изградена върху широк кръг архивни и публикувани източници. Тя включва увод с преглед на изворите и литературата, осем глави, заключение, резюме на английски език, четири приложения, библиография и показалци. Първите седем глави проследяват хронологично живота на митрополит Симеон – от семейните му корени до Освобождението, а последната е посветена на отношението му към Българското възраждане. Сред особено ценните материали са личните документи на митрополит Симеон, завещани на неговия племенник Петър Ников. След смъртта на Ников документите са съхранявани от съпругата му, а по-късно постъпват в Научния архив на Българската академия на науките, където са обособени във фондове. Част от архива на митрополита се пази и във Варна. Христов разказа, че проучването започнало именно с издирване на сведения за семейството на митрополита и с помощта на бургаски културни институции. Той благодари на Регионалния исторически музей, Държавния архив и библиотеката за съдействието, включително за предоставени документи и фотографии. По думите му сътрудничеството с местните институции е помогнало да бъдат открити важни подробности за семейната среда и ранните години на Симеон. Авторът отбеляза, че проучването на архивите продължава и че документите, свързани с митрополита и неговото семейство, дават възможност за нови изследвания. Той посочи и необходимостта от бъдеща работа върху живота на брат му Найден, прекарал значителна част от живота си в Букурещ и работил с Евлоги и Христо Георгиеви. В заключение доц. Христов подчерта, че за него е важно историята да бъде представяна не като поредица от митологизирани образи, а чрез реалните хора, техните избори, противоречия и отношения. Именно този подход, по думите му, позволява по-пълно да бъде разбрана както личността на митрополит Симеон, така и времето, в което той живее.