Продължаваме да бъдем на последно място по продължителност на живота в Европейския съюз (ЕС), като сме 5,7 години под средната продължителност според данни на Евростат. Това каза здравният икономист Аркади Шарков по време на националната медицинска конференция по дълголетие с международно участие, организирана от Българската лонджевити асоциация. Годините очакван живот в България са около 75, а средно за ЕС са около 81, посочи Шарков. За сметка на това сме на трето място по години, прекарани в добро здраве, допълни той. По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. всеки един от четири души е на 65 години или повече, а 62-ма души от 100 са в работоспособна възраст. Тези над 65 години са 24,3% от населението в страната, за 2050 г. се очаква да бъдат 26,5%, а през 2070 г. – 30,2%, допълни Шарков. Пенсионната възраст през 2026 г. е 64 години и 9 месеца при мъжете и 62 години и 6 месеца за жените, посочи здравният икономист. През 2025 г. мъжете са получавали пенсия средно 19,7 години, а жените – 26,5 години. Днешните пенсионери ще получават по-малко време, допълни той. По отношение на здравните осигуровки между 11 и 12% от българското население не са осигурени, а един от трима души в работоспособна възраст са имали прекъсване на застраховането в периода 2020-2022 г., обясни Шарков. Той очерта пет приоритета, които са измерване и анализ, превенция на фактори, които влияят за намаляване на продължителността, стимулиране на услуги и персонал в местата, в които населението най-бързо намалява, финансиране и планиране. Има две тези за отговорността за дълголетието – едната е на държавата, а другата е индивидуална, каза Александър Симидчиев от парламентарната група на „Демократична България“. Той посочи основните фактори, които определят преждевременната смърт, като на първо място с 40% са поведението и навиците. На следващо място е генетичната предразположеност (30%), социалните условия (15%), медицинската помощ (10%) и околната среда (5%). Симидчиев подчерта, че единствено системата може да се погрижи за средата, в която живеем и качеството на въздуха, за акцизите върху тютюна и алкохола и ограничаването на сол и захар в храните. Системата носи отговорност  за достъпна профилактика и скрининг. Човек сам обаче трябва да се погрижи за навиците си – да намали или спре тютюнопушенето, да води здравословен начин на живот, допълни той. Най-дългият доказан живот е 122 години и 164 дни на Жана Калман от Франция и се смята за биологичен стандарт, към който можем да се стремим, подчерта Симидчиев. Затова ни трябва и е важна националната здравна стратегия, която приехме през 2024 г. В нея имаше заложени мерки с измерими стойности, но тя остана захвърлена в някое чекмедже, допълни той. Всички демографски процеси, които се случват са нормални и място за паника няма, каза изследователят и географ Георги Бърдаров. Той очерта трите нови демографски модели, първият сред които е ниската раждаемост. Преди свръхраждаемостта е компенсирала за голямата смъртност, а днес тенденциите за раждаемостта са логични, различно е в целия свят, подчерта той. Друг нов демографски модел е средната продължителност на живота, която непрекъснато се увеличава. Глобалното разместване на населението е третият модел, посочи Бърдаров. Той отбеляза, че такова разместване е имало и преди, но в миналото не е имало толкова развита технология, транспорт и толкова много информация. Светът се развива по естествен начин и няма нищо опасно от демографска гледна точка, допълни Бърдаров. Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов поздрави инициаторите за идеята да поставят дълголетието като център на събитието. Той обясни, че темата за дълголетието до голяма степен се превръща в бизнес, който предлага все повече нерегламентирани продукти. Затова ролята на медицинската общност е незаменима – за да разбира тези процеси и да предотвратява пациентите да попадат на такава недостоверна информация. През последните десетилетия сме постигнали изключителен напредък, каза организаторът на събитието и председател на асоциацията д-р Райна Стоянова. Дълголетието не е въпрос само на генетика, хранене и физическа активност, а е сложно взаимодействие между икономически фактори, начина на живот и достъпа до качествено здравеопазване, допълни тя. По думи на Стоянова нито една област не може да се погрижи за всички тези фактори, но заедно можем да променим начина, по който остаряваме. Тя прочете приветствено писмо то кмета на София Васил Терзиев, в което той поздравява организаторите на събитието и подчертава важността от знания по темата за дълголетието.