Грижата за психичното здраве на работещите изисква профилактика и подкрепа на работното място, каза министърът на здравеопазването Катя Ивкова на конференцията „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“, цитирана от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Форумът е организиран от Министерството на труда и социалната политика в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа. Психичното здраве на работещите зависи както от условията на труд, така и от навременното установяване и лечение на здравословни проблеми, каза още министърът. Тя призова работодателите да осигуряват предвидените профилактични прегледи съобразно спецификата на труда. Зад симптомите на тревожност и депресия могат да стоят и физиологични причини, включително нарушения във функцията на щитовидната жлеза, които изискват диагностика и лечение, допълни Ивкова. По думите ѝ дори отличните условия на труд, осигурени от работодателите, не са единственият фактор за добро психично здраве. По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа 45% от работещите в ЕС са изложени на рискове за психичното си здраве, каза министър Ивкова. Сред основните фактори са претоварването и натискът за спазване на срокове – 44%, както и липсата на признание – 34%, показват данните. Ивкова открои значението на екипната работа и подкрепата от ръководителите, особено в здравеопазването, където медицинските специалисти ежедневно са изложени на високо напрежение. Тя припомни, че България изпълнява Националната стратегия за психично здраве до 2030 г., и подчерта необходимостта от навременно търсене на медицинска помощ. „Много е важно всеки от нас да разбере, че не трябва да се притеснява да сподели, че има проблем“, добави тя. Днешната конференция е пример за това, че здравето е във всички политики. Това не е просто лозунг, а факт, допълни министър Ивкова, като подчерта значението на съвместните действия на институциите, работодателите и синдикатите. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че над 12 милиарда работни дни годишно се губят в световен мащаб поради депресия и тревожност, а последиците се отразяват върху производителността, отсъствията по болест и трудовите злополуки.