Последни данни показват, че България е сред държавите в ЕС, в които антимикробната резистентност (АМР) се увеличава, а до 2035 г. вероятно ще бъде една от държавите с най-голяма АМР. Това каза Микеле Чечини, ръководител на сектора по Обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по време на Национален форум с международно участие "Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система: подходът „Единно здраве“ и междусекторно сътрудничество”, който се провежда в Националния център по заразни и паразитни болести. По думите му високи нива на АМР се отчитат и в Полша, Румъния и Гърция. Данните са високи, тъй като твърде често антибиотиците не се използват съобразно указанията, като 19% от антибиотиците, изписани от общопрактикуващите лекари, не отговарят на предписанията на медикамента. Данните показват още, че в периода 2019-2024 г. употребата на антибиотици в България е нараснала с 8%, добави той.  Приоритет за България трябва да бъде инвестиране в подобряване на хигиената в болниците, каза още Чечини. По думите му, ако се предприемат необходимите мерки, е възможно спестяване на около 2 млн. евро годишно. Не съм оптимист относно АМР, тъй като тя няма да изчезне, ще остане и ще продължи да се увеличава, каза Йохан Ван Елдер, генерален секретар на Европейския алианс на университетските болници. Резистентността съществува много преди да започнем да използваме антибиотиците, а ние ускоряваме появата на резистентни гени, добави той. По думите му резистентността не може да изчезне, тя много лесно се придобива и много трудно може да бъде елиминирана. Доклад на Световната здравна организация показва годишната промяна в процента на резистентност за някои от най-важните антибиотици и е видно, че процентът на резистентност в света се увеличава. Ние сме заобиколени от региони с много високи нива на резистентност, като най-голяма е Русия, допълни той. В Китай и Индия също имат изключително висока резистентност, а резистентните гени ще продължат да навлизат в Европа. Според специалиста резистентността не се ограничава до болничните заведения. Виждаме, че се повишава преносът на резистентни гени сред населението и много хора постъпват за болнично лечение, вече носейки резистентни гени, добави той. Дори и в Норвегия и Канада, държави, в които има сериозни мерки, преносът на резистентни гени се увеличава.  Да се намали изписването на антибиотици, призова Йохан Ван Елдер. Превенцията и контролът на инфекциите е най-силното средство срещу болничните инфекции и разпространението им, но най-доброто, което можем да направим, е повишаване на нивото на образованост и капацитет на работната сила, допълни той.  Превенцията на инфекциите е в основата на добрата медицинска практика и за тази цел е необходима ангажираност на широк кръг специалисти, каза проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. С общи усилия да изясним предизвикателствата и да набележим конкретни стъпки за преодоляване на проблемите, призова проф. Христова.  Събитието се организира от асоциация “Единно здраве” с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването и е част от дейностите по Националната програма за действие срещу АМР 2026 – 2029 г. Целта на форума е да обедини институциите, лечебните заведения, професионалните, неправителствените и пациентските организации, академичните структури, индустрията и други заинтересовани страни около общи приоритети и действия за ограничаване на АМР и превенция на инфекциите в рамките на подхода "Единно здраве“.